Екотуризъм

Тетевенският балкан очарова и привлича туристите със своята красота и неовторимост. Град Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич(1069м), Петрахиляе (1179 м), Червен(1220.6 м.), Трескавец(1151.6м) и Вежен(2198м). През града минава река Вит.

 

Национален парк Централен Балкан е един от трите национални парка в България.

 

Началото на парка е от габровския регион минава през красивия Рибарешки балкан и оформя края си в борческия карловски регион, като обхаща площ от 716 695 ха. Дължинатата му е 85 км., а средната широчина 10 км.

 

В Националния парк най-добре е развит пешеходният туризъм. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки (над 470 км). Поставени са означения и маркировка, които улесняват ориентирането. Създадени са голям брой предпазни съоръжения, заслони, кътове за отдих. Създадени са специализирани маршрути за конен и велосипеден туризъм, за наблюдение на специфична флора и фауна, за наблюдение на историческите и културни забележителности, разположени на територията на Парка.

 

 

Резерват Боатин, под вр. Тетевенска баба, в землището на село Дивчовото

 

Разположен е в изворната област на река Черни Вит, в диапазона от 800 до 2000 м надм. Височина. Създаден е заради вековните букови гори, със средна възраст от 160 години и смърчовите гори със средна възраст 100 години. Над букавата гора се разпростира поясът на иглолистната растителност, тук е и последното останало находище на клек в Стара планина – общо около 600 вида растения, някои от тях вписани и в Червената книга на България. Срещат се кафява мечка, почти всички видове български кълвачи, уралска улулица.

 

 

 

Биосферен резерват Царичина, в землището на село Рибарица

 

Биосферният резерват "Царичина" се намира в красивата Тетевенска планина, в землището на село Рибарица. Разположен е по северните склонове на връх Вежен и в поречието на река Бели Вит. Тук се намира единственото находище на бяла мура в Стара планина и вековни букови гори. Оцелели са повече от 600 вида растения, от които 23 са вписани в Червената книга на България. Срещат се кафява мечка, вълк, видри, дроздове, чинки, многобройни грабливи птици.

 

 

 

Защитената местност Черният рът, село Рибарица

 

Със своето многообразие от видове птици, местността е истински рай за орнитолозите, където птичите песни огласят околността. Обща площ – 293,2 ха.

 

 

„Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“

Иван Вазов

 

       

На територията на тетевенския балкан може да посетите уникални природни забележителности:

 

Водопад Скока, местност Задънката

 

Водопад Скока се намира в Лествица планина, на отстояние 3 км по асфалтов път южно от центъра на град Тетевен. Разстоянието между града и красивия природен феномен може да се измине за не повече от 20 минути пеша. Самият водопад е разположен вляво от пътя, срещу течението на река Козница, в края на ждрелото Задънката. Височината на пада е 15 м.

 

При високи води на реката, водопадът не може да се посещава.

 

 

 

Водопад Пръскалото

 

Водопадът е висок около 50 метра и може да се види само през пролетта и след дъждове.

 

 

 

Гложенският водопад Вара

 

Намира в края на селото по пътя Тетевен. Водопадът е наречен "Вара" заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по - обилни дъждове.

 

 

Тетевенския балкан се слави с уникалните се пещери: Влаевската пещера; Байовица с обща дължина 156 м.; Рушовата пещера, край село Глогово (дължина 908 м.); Бункерът; Деветте катъра; Стотака (дължина 347 м.); Ластовица, село Гложене (дължина 320 м.); Партизанската пещера, село Гложене (дължина 234 м.) и други.

 

 

 

Драганчовица, село Гложене

 

Пещерата е с три входа. Намерени са находки от времето на халколита. Дължина 112 м.

 

 

Пещера Моровица, село Гложене под връх Лисец

 

Намира се на 2 км или 40 минути от Гложенския манастир "Св. Георги Победоносец“. Пещерата е двуетажна с дължина 3 200 м. представлява 57 метрова пропаст, разделена на 2 отвеса води до втория етаж.

 

Етимологията на името на пещерата е свързана с поверието, че е била обитавана от зъл дух, който умъртвявал , „морял” влезлите във вътрешността и хора. В пещерата са открити предмети, които са останали от първобитните хора от късния палеолит, неолита и през енеолита, както и надписи от времето на Иван Шишман.

 

Началото на проучването на пещерата е поставено от гложенския учител Йото Динов. През 1910 г. в нейното преддверие той намерил зъб от пещерна мечка. Открити са още глинени съдове, оръдия от кремък, кости и рога.

 

Пещерата е дом за много видове прилепи.

 

 

Синьото колело, в подножието на Равни камък

 

Пещерата е дълга е около 390 м. Малко от нея проходима. Тук през кърджалийското време са се укривали тетевенци.

 

Викалото, между заслона “Опасен зъб” и подножието на Рани камък

 

Намира се на скалния масив Трескавец северно от Тетевен. Дължина 15 м. Била е обитавана от траки, римляни, византийци до времето на турската империя. Района представлява интерес за иманяри и търсачи на съкровища.

 

 

Бездънният пчелин

 

Пещерата Бездънният пчелин се намира в района между Ябланица и Гложене. С големия си елипсовиден отвор от 30 на 50 метра, тя буди респект. Пропастта е толкова дълбока, че ако се хвърли камък, удар от него се чува след около 5 секунди.

 

През османското владичество агаларите обичали българските семейства да ги гощават не само с вити баници и печени кокошки, но и с мед. Такъв бил навикът и в колибите на махала Нановица. За да се отърват от неканените гости, колибарите започнали да казват, че меда го събира някой си дядо Тано и за да не се развали го съхранявал в хладните подмоли на пещерата. Отивали турците до пещерата, гледали в бездънното й гърло, но нищо не могли да открият. И оттогава я нарекли Бездънният пчелин.

 

 

Съева дупка, село Брестница

 

Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Дължината на Съева дупка е 400 м, а температурата целогодишно е в границите от 7 до 11 градуса по Целзий. Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 г. от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 г. Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена. В нея са намерени кости на животни, глинени съдове и даже монети от времето на Римската империя.

 

Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 м, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.

 

Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.

 

Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 м. Най-дебелият сталактон на пещерата е с височина 4,5 и обиколка 13 м. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен. Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са пели много хорове. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити". Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани

 

Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък. С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини. Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала е наречена Космос- заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.

 

Работно време:

От 1април до 30 септември – 9:00 ч.– 19:00 ч.

Последно влизане на група: 18:00 ч.

От 1 октомври до 31 март – 9:00 ч. – 17:30 ч.

Последно влизане на група: 16:30 ч.

 

 

Флора

 

По-голямата част на Биосферен резерват Царичина в Централна Стара планина е покрита с гори, като най-голямо е разпространението на бука - от 900 до 1700-1800 м.н.в. По-високата част от горския пояс е заета от смърчови гори и от единственото естествено находище (300 ха) на бяла мура в Стара планина. В Царичина се срещат повече от 600 вида растения, 23 от тях са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване (нарцисовидна съсънка, петниста тинтява, кернерова метличина, балкански див копър). Изключително богатство преставляват множеството ендемити - балкански (бяла мура, планнски явор, панчичевска пищялка, балкански оклоп) и български (рилско подрумче, разперена светлика, старопланинска теменуга).

 

Фауна

 

Срещат се повече от 30 вида бозайници, около 80 вида гнездещи птици, 15 вида земноводни, влечуги и риби. В района на резервата е единствената популация на лещарката, оцеляла в Стара планина. Истинският господар на Царичина е кафявата мечка. Постоянни обитатели са сърни, елени, диви котки, лисици, златки, белки, невестулки, видри, но рисът и дивата коза отдавна са изчезнали. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански енбдемит) - "царичина", както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата.